Картини от една разходка

На по-малко от 20км. от Велико Търново се намира малкото предбалканско село Ветринци. Обичам да ходя там и всеки свободен уикенд бързам да се потопя в спокойствието и красотата на природата. Щом се отклони от главната артерия София-Варна и поеме по двата километра път към селото, уважаемият гост ще се натъкне на необичайните табели, обозначаващи входа и естествено – изхода. И не защото са с някакви причудливи форми или проект за дизайн на новото десетилетие, а заради малък граматически спор или недомислица. На едната табела е изписано „Ветринци“, а на другата-„Ветренци“. Логически и двете са верни, макар да е ветровито само в горната махала. Долната обаче е скътана в ниското, покрай коритото на р.Янтра.На брега на реката има дори малък плаж, доста посещаван през горещите летни дни. Водата става топла и приятна за къпане.

Целта на кратката ми разходка е някой от близките хълмове. На излизане от долната махала в посока към гората, се чувствам като пред крепостни стени. Някой е  зазидал  част от подхода към реката с плътен двуметров дувар в Арбанашки стил. Интересно хрумване и  за мен непонятно – ограда между черен път и склон към брега.  Вероятно си е заградил парченце от Янтра.  Хм…  Мислех , че реките са богатство за всички!

След по-малко от половин час вече знаех къде искам да се покача. Харесах си една скала на върха на един от хълмовете. Изглеждаше странно – като разцепена с гигантски меч по цялата си височина. Отдалече изглеждаше лесно. Когато се изкачих в подножието на скалата малко се усъмних в способностите си – не съм спортувал катерене, нито пък имах екипировка за това. За щастие открих по-лесен и безопасен маршрут към върха.

Определено си заслужаваше усилията. Гледката е… да кажем зашеметяваща. От едната страна е проломът на Янтра, с надвисналите скали и вековните широколистни гори. Легендите донасят, че някъде в тези земи е скрито прословутото съкровище на Вълчан войвода. Казват, че е под скала, в пещера и който се осмели да го търси – не се връща.

От другата страна  е пак реката, но в спокойното си течение, заобиколено от малки геометрични парцели с градини, бустани и вилни зони. Някъде в далечината белеят заснежените върхове на билото на Балкана.

Малко преди да си тръгна снимам и стария мост. Не знам кой го е строил, но по всичко личи, че ще да е от школата на Майстор Колю Фичето.

Ето как изглежда тишината 🙂

Advertisements

2 Коментари to “Картини от една разходка”

  1. М.Димитрова Says:

    Селото наистина е прекрасно,Обожавам го.Болно ми е,че управниците до сега не проумяха за съкровището което управляват, и не направиха нищо за подобряване на инфраструктурата.И сега не се изпълняват наредбите и закона в помощ на живущите и гостите на селото.Коритото на река Янтра не е почиствано,уличките са потънали в бурени и храсти,затрудняващи видимостта на колите и пешеходците,изхвърляне на фекалии от животновъдите директно във водите на реката,нерегламентирани сметища,свободно и без надзор из селото се разхождат крави,телета,овце и кози плашещи пешеходците…и.т.н.

    • Благодаря за коментара! Абсолютно съм съгласен, има много какво да се направи за това красиво село, но е въпрос на желание и управленски усет 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: