Пет важни урока

Първи важен урок – Чистачката

По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”
Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти… беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?
Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „здравей”.
Никога не забравих този урок. Освен това научих името й – Дороти.

Втори важен урок – Качи някого, когато вали дъжд

Една нощ, към 11:30 вечерта, възрастна афро-американка стояла на края на магистралата на Алабама, опитвайки се да се държи под поройния дъжд и голямата буря. Колата й се развалила и тя отчаяно се нуждаела от някой, който да я закара. Почти прогизнала, тя решила да спре следващата кола. Млад бял мъж спрял да й помогне, което било почти нечувано през шейсетте години, изпълнени с конфликти. Мъжът я качил, закарал я на безопасно място и й помогнал да се качи в такси.
Тя изглежда много бързала, но си записала адреса му и му благодарила.
Минали седем дни и някой почукал на вратата на мъжа. За негова изненада, огромен цветен телевизор бил доставен в дома му. Имало специална бележка, закрепена към него. На нея пишело:
„Благодаря Ви много за това, че ми помогнахте на магистралата онази вечер. Дъждът беше намокрил не само дрехите, но и духа ми. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас, успях да стигна до леглото на умиращия ми съпруг, точно преди да си отиде… Бог да ви благослови за това, че ми помогнахте и безкористно служите на другите.”
Искрено Ваша Г-жа Nat King Cole (* Nat King Cole – Известен американски джаз пианист).

014

Трети важен урок – Никога не забравяй тези, които служат

В дните, когато сладоледените мелби струваха много по-малко, едно десетгодишно момче влязло в бара на хотел и седнало на една маса. Сервитьорката му донесла чаша вода.
„Колко струва една мелба?”-попитало момченцето.
„Петдесет цента,” отговорила сервитьорката.
Малкото момченце извадило ръката от джоба си и започнало да брои монетите в нея.
„А колко струва една обикновена топка сладолед?” попитало то.
По това време много хора чакали за маса и сервитьорката започнала да става нетърпелива.
„Тридесет и пет цента”, малко грубичко му отговорила.
Момченцето отново преброило монетите си.
„Ще си взема обикновен сладолед”, казало то.
Сервитьорката донесла сладоледа, сложила сметката на масата и се отдалечила. Момченцето изяло сладоледа си, платило на касиера и си тръгнало…
Когато сервитьорката се върнала, започнала да бърше масата и внезапно се разплакала. На масата, поставени на чисто до празната чинийка от сладолед имало две монети от 5 цента и 5 пени (монети от един цент)…
Разбирате ли, той не могъл да си поръча мелба, защото трябвало да му останат достатъчно, за да остави бакшиш на сервитьорката…

Четвърти важен урок – Препятствията по пътя ни

В древни времена, един цар поставил огромен скален блок на главен път.
След това се скрил наблизо, за да наблюдава дали някой ще отмести скалата от пътя.
Минали някои от най-богатите царски търговци и придворни. И просто го заобикаляли… Много от тях гласно обвинявали царя за това, че не поддържа пътищата чисти, но никой нищо не направил, за да премести камъка извън пътя.
Тогава един селянин минал, носейки товар със зеленчуци. Наближавайки скалния блок, селянинът оставил на земята товара си и се опитал да избута камъка настрани от пътя. След много усилия и напъване, най-накрая успял. След като селянинът вдигнал товара си със зеленчуци, забелязал едно портмоне на мястото, където бил камъкът. Портмонето било пълно със златни монети и бележка от царя, на която пишело, че това злато е за този, който измести камъка от пътя. Селянинът научил нещо, което много от нас никога не разбират!
Всяко препятствие по пътя ни представлява възможност да подобрим текущата ситуация.

171

Пети важен урок – Да даваш, когато има значение…

Преди много години, когато работех като добровлолец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.
Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.
Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси”.
Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.
Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?”
Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!“

Неизвестен автор

Статията е взета от тук!

Advertisements

Един коментар to “Пет важни урока”

  1. […] На по-претенциозните към художественото оформление, препоръчвам да посетят сайта Todoroff’s blog. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: