Велико Търново

  В света има много духовни центрове и средища на човешка цивилизация. Времето и историческите превратности са пощадили останки от материална и духовна култура на десетки племена и народи, на древни и късно-средновековни държави, съхранени в една или друга степен.
  Каквато и да е била обаче тяхната историческа съдба, те си остават неподвластни на времето и до наши дни носят непомръкнал блясъка на миналото си величие и слава.
 Такава магическа привлекателност има древната българска престолнина Царевград-Търнов.

  Възникнал като древно тракийско селище, свидетел на победоносните походи на римските легиони и на възхода на Византийската империя, посрещнал като укрепен град първите мирни славянски поселници, в периода XII-XIV в. градът се въздига до славата на „трети Рим, втори Константинопол“.
  След успешното въстание на българския народ против византийското владичество, воден от търновските боляри Петър и Асен, градът става политически, духовен, икономически и културен център на възстановената българска държава и повече от два века името му се произнася с уважение в европейските дворове.
  Продължили държавническата традиция на Аспарух, Борис, Симеон и Самуил, приели делото на Кирил и Методий като най-възвишен духовен акт на Средновековието, търновските владетели създават историческите условия за процъфтяването на втория „златен век“ на българската култура.
  Тъкмо наследството на прочутата Търновска школа в областта на литературата, архитектурата, живописта и музиката предизвиква изключителния интерес в наши дни на всички слоеве и възрасти от населението.
  В мъчителните векове на османското владичество Търново се превръща в яка, непревземаема крепост на българския дух. Тук се подготвят и избухват въстания и буни, съзаклятия и завери. Градът и околните селища заемат важно място в историческия процес на българското национално Възраждане.
  След Освобождението тук се полагат гранитните основи на новата държавност. Като античния феникс нова България възкръсва из пепелищата на средновековна търновска България.

Красиви кадри на Велико Търново от въздуха на DanubeTV.

Денят на Независимостта в няколко снимки

През последните години стана традиция Велико Търново да бъде център на тържествата за празника на Независима България.  Ето как за около час видях настроението в старопрестолния град.

На голям интерес се радваха паната, поставени пред Художествения факултет, показващи фотоси от честванията на празника през годините.

Празничното шествие бавно пълзеше от хълма Царевец към пл. Майка България.

В редиците се виждаха политици, кандидат-кметове, водачи на листи, кандидати за съветници, директори на културни и образователни институции, висши военни,  и разбира се митрополит Григорий.

Политиците усмихнато приветстваха своите „работодатели“ с кратки подвиквания „Честит празник“.

Кандидатът за кметския пост от управляващата партия нито за миг не се отдели от шефката на Парламента, макар че според протокола, вероятно  до нея би трябвало да върви настоящият  кмет.

Оказа се, че паркът около паметника „Майка България“ е готов с ремонта, ама не съвсем. От четирите входа, действаха само два и доста от гражданите гледаха през мрежите.

Търговията със знамена и балони беше в стихията си. „Ден – година храни“.

Малки, големи и още по-големи знамена, с герб, без герб…

А някой продаваше дори умален модел на лъвчето от входа на Царевец.

За други важеше максимата „Докато има балъци – ще има и тарикати“. Младежи с ранички на гърба предлагаха от ония картички – дето са уж благотворителни. Как има хора, които още им се връзват?

Пак традиционно за празничното настроение се грижеше Илия Луков.

Не се чудете – чувал върху пътен знак! За да покаже благородство в края на мандата си, кметът разреши ЦЯЛ ден да се ползват сините зони – безплатно. През другото време – смъкването на кожи продължава! 

Честит празник, боляри!

На 22 март е празникът на гр. Велико Търново! С пожелания за по-добро бъдеще и весело настроение „ЧЕСТИТ ПРАЗНИК“!

Хотел в Търново

През последните години Велико Търново се очертава като една от най-посещаваните дестинации. Със своята невероятна архитектура, множество исторически и културни паметници, близки манастири, приятни заведения и многобройни хотели, градът е притегателен център за любителите на туризма и уикенд разходките.

Винаги ми доставя удоволствие, когато открия ново, очарователно място, което грабва с визия, собствен почерк и най-вече с лично отношение. А още по-приятно е да споделя откритието си: хотел „Търнава“ във Велико Търново.

Може би най-голямото предимство на този малък, но атрактивен хотел е стратегическото му местонахождение. Само на около 200-300 метра е крепостта „Царевец“, а на близкия хълм се вижда наскоро възстановената каменна порта на „Трапезица“. Още по-близо, само през няколко сгради по същата улица се намира бившия турски конак, в който е приета Търновската конституция. Лесно и бързо се стига и до църквите „Св. Четиридесет мъченици“,“Св.Димитър“, катедралата „Св.Възнесение“, Самоводската чаршия, ул.“Гурко“, „Къщата с маймунката“  и др.

Разбира се, внимание заслужава отлично подбраният екип – за мен най-важният показател при избор на каквато и да е услуга. Неизменните им усмивки са като допълнение на шикозния интериор и леко загатнатите фън-шуй елементи.

И тъй като само след дни е 14 февруари, а и пролетта наближава бих препоръчал на всички приятели да разгледат празничните оферти на хотел „Търнава“. Сигурен съм, ще ви харесат, а и Велико Търново е само на часове от всяка точка на България.

valentine_tarnava_bg

spring tarnava bg

Минута и половина красота…

Старата столица

Снимки от Велико Търново

Рози

Една българска роза…

Тиха нощ.

Преди малко е спряло да вали. Наоколо всичко е притихнало. Само славеите не спят.

Те продължават да припяват невероятните си мелодии цяла  нощ. Удоволствие е да ги слушаш, дори е превилегия.

Ароматът на розите нежно те обгръща. Иска ти се тази нощ да продължава вечно…

Графитите като изкуство

Неизвестни автори са оставили своя творба в един училищен двор във Велико Търново. Явно са истински майстори в рисуването със спрей, тъй като и замисълът и изпълнението го показват.

Носят се слухове,че лицата от картината са на самите „художници“. А в горния край, леко вдясно, се вижда дори силуета на Царевец потънал в мрак…

В градинката…

Малки цветенца за весело настроение и много усмивки…