Бай Петко, както повечето пенсионери вече се е оборудвал с жисием(GSM). Друго си е – из градината да е, за дърва или до хоремага – все ще го намерят.Пък и нали внуците му зареждат валчера(ваучер е в действителност),та си му е без пари.И е подарък…жисиема де, и е като нов.
И решил дядо Петко да си спре домашния(стационарния абонатен пост към БТК-сега Vivatel),щото „то тъй и тъй ни гу ползувам,ко да им гу плащам саму“!?
И речено – сторено !!! Да , ама той само лафа е такъв… То тая работа да не е като оная???
Тръгнал към местната поща в Сухиндол с благата мисъл, че за 10-15 минути ще си пусне молба за спиране на поста и готово.“ Да,ама не!“-както казваше един друг Петко преди време. „Тук не може, трябва в по-голям град да отидеш“-му рекли на пощенското гише и го отпратили.Възрастният човечец смъкнал каскета и бавно се потрил по обезлесялото вече теме…Значи в Павликени- там трябва.И накратко-рейса,автогара Павликени,клон на БТК. И докато си изкаже мерака – и праааассс- Не може!!! Отивай в Търново- там само ще стане!
„Хммм-пак се почесал по главата дядо Петко, ама тоя път направо през каскета-ми щом требе шъ одим на Търнуву…“
И пак автобуса,автогарата във Велико Търново, клон на Vivacom на центъра.
Предвкусвайки най-сетне успеха на мисията,благия пенсионер се отправил към едно от момичетата в офиса, за която не бил много сигурен като служител ли се явява там или като модел.Плахо взирайки се в манекенското тяло,изкуствените коси,лепените нокти,пиърсинга на нослето и неестествения цвят на очите,бай Петко пристъпвал напред и си мислел“Мали,мали, многу ляп има у туй дети!Един силикон ,ако си тури,шъй кът на битивиту.“
За нещастие обаче, перфектните мерки не се отнасяли и за обслужването.Сега нямало как да пусне молба.Шефа го нямало. Да почака -може да се върне.След два часа станало ясно,че май нямало да дойде и ако иска да провери в другия офис. То,щом до Търново е дошъл, че до другия офис ли няма да отиде. Полека-лека завлачил бай Петко сандалите до втория(щото се оказало, че има и трети) офис. Дори вече не можал и да се изненада,че и тука не може да си пусне молбичката,пък то и шефа сега го нямало… ама имало безплатен номер за консултации-ако иска да звънне…Ако са му останали силици-да пита в третия офис.Както се казва насила можеш да вземеш, ама насила не можеш да дадеш! Не му ги искат документите и толкоз!
Историята продължава вече три(3) месеца и сигурно можеше още мнооооого да се влачи, а дядо Петко да навърти още километри като на стара Жигула километража,ако някаква по-височайша служителка и то чак от Плевен не благоволила да му се обади и да го прати за „-емнайсти“ път до старата столица, да го „оправят“! Вече е пуснал молбата , сега само месец го дели от жадуваната разлъка- такъв е договора,няма как! „Е, можеше преди ТРИ(3) месеца, ама нейсе…“-усмихва се бай Петко-„здраве да е „!
Бил чувал за интернета, че имало разни такива клубове както едно време- по интереси. Ако имало такъв „Аз не ползвам Vivacom“, да съм го запишел. Трябва май да проверя…
Todoroff's Blog 