Архив за NZOK

А-а-ааа, можело значи (продължението на геноцид с усмивка)

Posted in point of view with tags , , , on 02.08.2010 by todoroff

Неочаквано дори за скептик като мен се развиха нещата, за които писах в предходния пост. Явно страхът от медиите е огромен, ама може ли за всяка чиновническа недомислица да търсиш за помощ вестници, сайтове, „Господари на ефира“ и т.н. Жалко е дори да си го мисля. Но като те правят на маймуна, няма как…

Дали благодарение на публикацията във вестник „Борба“ или е просто съвпадение с нечия административна прозорливост(едва ли е второто), факт е , че срокът за презаверка на здравните книжки тихомълком бил удължен. Победа за пациента! Малка, нищожна, но важна победа. Малко звучи като на война, но когато от това зависят здравето и живота ти и съдбите на хиляди като теб – то си е война! Е, за НЗОК е само статистика!

Ще публикувам и благодарственото писмо от Дянко Петров до „Борба“ , защото мисля, че е важно и трябва да се знае. Правата трябва да си ги търсим, защитаваме и ако се налага – да се борим за тях!

Ааа, значи можело!

Уважаема редакция!
В брой 144 от четвъртък публикувахте моето писмо, в което разказвах как Здравната каса задължава пациентите да си презаверяват рецептурните книжки и в същото време пуска в отпуск служителите си по филиалите; как единствената служителка във В.Търново не може да се справи с многото книжки, които и се донасят от цялата област за презаверка. И резултатът не закъсня! Още на другия ден – в петък минах през аптеката и ми казаха, че вече мога да си получа инсулина– срокът за презаверка на рецептурните книжки бил удължен до 1 септември. Ааа, значи можело! Ама трябва някой да седне и да понапише това-онова. Българинът не протестира, затова го тъпчат разни смахнати чиновници! Тук би трябвало да благодаря на Здравната каса за проявената милост и разбиране към проблемите на нещастните пациенти, но няма да го направя. Уважаеми колеги по съдба, не бързайте да се радвате! Уверявам ви, че утре те ще измислят друга
глупост, защото в НЗОК явно има хора, на които се плаща всеки ден да сътворяват все нови и нови изисквания, с които да усложняват и все-повече да бюрократизират системата.
Искам да благодаря на в.”Борба”! Има два вида вестници – вестници които стават еднствено за амбалажна хартия и такива, от които има реална полза. Вие сте от втория вид! С това, че ми дадохте възможност да споделя един не само мой проблем, вие всъщност помогнахте на стотици болни хора, като им спестихте пътуванията до В.Търново, висенето по опашки, изгубеното време и изхабените нерви. Благодаря ви още веднъж! Бъдете живи и здрави и все така твърди наши съюзници в борбата с бюрокрацията!

Ваш: Д.Петров

Патилата на пациента(Геноцид – с усмивка)

Posted in point of view with tags , , , on 01.08.2010 by todoroff

Преди дни попаднах на един пореден сблъсък между обикновения БГ гражданин, гласоподавател, клиент, пациент и Институциите. Писмото на потърпевшия от ежедневното нехайство и безкрайно размотаване по разни гишета и гишенца, беше публикувано в местния Търновски вестник „Борба“. Историята за поредната административна еб..ка с хората наистина ме пощури. И не защото е много по-различна от това , което всеки е преживявал неведнъж, а защото е просто следващата в жалкото ни копие на живот.

Все повече ме пали идеята за отделен блог, посветен на този тип „нормални“ отношения, в които се чувстваш малък, слаб, ощетен, размяткван, прецакан,прее… Но да се върнем на случая…

Свързах се с автора на писмото – Дянко Петров и го помолих да ми изпрати точния текст, такъв, какъвто той е пресъздал в момент на изумление и разочарование. Ето неговото писмо:

Геноцид – с усмивка!

Аз съм диабетик на инсулин. Вчера отидох в аптеката да си получа инсулина, защото ми е ден. Оказа се, че не могат да ми го дадат, защото в рецептурната ми книжка липсвала някаква заверка.  Не знам досега как са ми
го давали без тази заверка, но…  имало нова разпоредба.
Отидох в Здравната каса в Г.Оряховица да ми направят заверката.  Оказа се, че служителката имала неизползван отпуск и нямало да работи до 9 август.
Днес отидох във Великотърновската здравна каса. Междувременно се оказа, че в почти всички книжки липсва тази заверка. Mоите съселяни като разбраха, че ще ходя във В.Търново, започнаха да ми носят и своите книжки за заверка и така до днес събрах 25 книжки. Отидох в Здравната каса, имаше много голяма навалица, изчаках си търпеливо реда и когато подадох книжките, служителката категорично отказа да ми ги завери! Каза, че това били  „простотиите на горнооряховските аптекари, че и е писнало от  горнооряховчани и в крайна сметка – да изчакам до 9 август, докато се  върне колежката и от Г.Оряховица и да ги заверя там”.  Мислех си да я  помоля да завери поне моята книжка, но нямаше да е честно спрямо другите
ми съселяни – като искат да мрем – нека мрем дружно всички!
Mеждувременно станах свидетел на разправия между пациент и същата  служителка, която твърдеше, че книжката му е невалидна, защото в компютъра  се води изгубена. ”Как ще е изгубена – чудеше се пациентът – като всеки  месец съм си получавал лекарствата с нея и никой до сега не ми е казвал,
че книжката която държа, всъщност е изгубена и я няма!?”
Тръгнах си и в мен се породиха много въпроси:

1. Един лекар когато излиза  в отпуск е длъжен изрично да посочи заместник. Но за партньора му –
Здравната каса това не важи!

2. Ако тези 25 души бяха дошли всеки с  книжката си – щяха да ги заверят! Колко време, пари и нерви щеше да им струва? А какво да правят хората от съседното село Сушица, които, както  научих, са събрали над 100 книжки за заверка? Може би да си откупят  автобус?

3. През тези 14 дни докато чакам да проработи Горнооряховската  каса, няма да си поставям инсулин, защото нямам такъв и нямам право да си  го купя. Ако през това време настъпят усложнения, или умра, някой ще поеме ли отговорност?  Въпроси, въпроси…

Но мисля, че отговорът е само един – новата здравна министърка да престане  да се усмихва (и усмихвайки се да закрива болници!), а да обърне внимание  на безобразията на НЗОК, или да си подаде час по-скоро оставката, докато  не сме я поискали ние-пациентите! А ако бъде колективна оставка – още
по-добре…
Дянко Петров

Понякога проблемите  имат толкова лесни решения, но трагедията е, когато няма желание да се разрешават и е толкова трудно да се мисли. А винаги трябва де се мисли за това , ако си от другата страна. Какво ли би станало , ако тръгне някой шеф на тази недомислица -Здравна каса да си търси правата по каналния ред? Да де – става за виц нали, ама да можеше някак да се случи!?!

Остава да видим, ще има ли реакция от Институцията. (пиша с главна буква, да не си помисли някой, че липсва уважение).

%d блогъра харесват това: