Архив за Vetrinci

Картини от една разходка

Posted in free time with tags , , , , , , , , , on 09.06.2010 by todoroff

На по-малко от 20км. от Велико Търново се намира малкото предбалканско село Ветринци. Обичам да ходя там и всеки свободен уикенд бързам да се потопя в спокойствието и красотата на природата. Щом се отклони от главната артерия София-Варна и поеме по двата километра път към селото, уважаемият гост ще се натъкне на необичайните табели, обозначаващи входа и естествено – изхода. И не защото са с някакви причудливи форми или проект за дизайн на новото десетилетие, а заради малък граматически спор или недомислица. На едната табела е изписано „Ветринци“, а на другата-„Ветренци“. Логически и двете са верни, макар да е ветровито само в горната махала. Долната обаче е скътана в ниското, покрай коритото на р.Янтра.На брега на реката има дори малък плаж, доста посещаван през горещите летни дни. Водата става топла и приятна за къпане.

Целта на кратката ми разходка е някой от близките хълмове. На излизане от долната махала в посока към гората, се чувствам като пред крепостни стени. Някой е  зазидал  част от подхода към реката с плътен двуметров дувар в Арбанашки стил. Интересно хрумване и  за мен непонятно – ограда между черен път и склон към брега.  Вероятно си е заградил парченце от Янтра.  Хм…  Мислех , че реките са богатство за всички!

След по-малко от половин час вече знаех къде искам да се покача. Харесах си една скала на върха на един от хълмовете. Изглеждаше странно – като разцепена с гигантски меч по цялата си височина. Отдалече изглеждаше лесно. Когато се изкачих в подножието на скалата малко се усъмних в способностите си – не съм спортувал катерене, нито пък имах екипировка за това. За щастие открих по-лесен и безопасен маршрут към върха.

Определено си заслужаваше усилията. Гледката е… да кажем зашеметяваща. От едната страна е проломът на Янтра, с надвисналите скали и вековните широколистни гори. Легендите донасят, че някъде в тези земи е скрито прословутото съкровище на Вълчан войвода. Казват, че е под скала, в пещера и който се осмели да го търси – не се връща.

От другата страна  е пак реката, но в спокойното си течение, заобиколено от малки геометрични парцели с градини, бустани и вилни зони. Някъде в далечината белеят заснежените върхове на билото на Балкана.

Малко преди да си тръгна снимам и стария мост. Не знам кой го е строил, но по всичко личи, че ще да е от школата на Майстор Колю Фичето.

Ето как изглежда тишината 🙂

Реклами
%d блогъра харесват това: