Велико Търново

  В света има много духовни центрове и средища на човешка цивилизация. Времето и историческите превратности са пощадили останки от материална и духовна култура на десетки племена и народи, на древни и късно-средновековни държави, съхранени в една или друга степен.
  Каквато и да е била обаче тяхната историческа съдба, те си остават неподвластни на времето и до наши дни носят непомръкнал блясъка на миналото си величие и слава.
 Такава магическа привлекателност има древната българска престолнина Царевград-Търнов.

  Възникнал като древно тракийско селище, свидетел на победоносните походи на римските легиони и на възхода на Византийската империя, посрещнал като укрепен град първите мирни славянски поселници, в периода XII-XIV в. градът се въздига до славата на „трети Рим, втори Константинопол“.
  След успешното въстание на българския народ против византийското владичество, воден от търновските боляри Петър и Асен, градът става политически, духовен, икономически и културен център на възстановената българска държава и повече от два века името му се произнася с уважение в европейските дворове.
  Продължили държавническата традиция на Аспарух, Борис, Симеон и Самуил, приели делото на Кирил и Методий като най-възвишен духовен акт на Средновековието, търновските владетели създават историческите условия за процъфтяването на втория „златен век“ на българската култура.
  Тъкмо наследството на прочутата Търновска школа в областта на литературата, архитектурата, живописта и музиката предизвиква изключителния интерес в наши дни на всички слоеве и възрасти от населението.
  В мъчителните векове на османското владичество Търново се превръща в яка, непревземаема крепост на българския дух. Тук се подготвят и избухват въстания и буни, съзаклятия и завери. Градът и околните селища заемат важно място в историческия процес на българското национално Възраждане.
  След Освобождението тук се полагат гранитните основи на новата държавност. Като античния феникс нова България възкръсва из пепелищата на средновековна търновска България.

Красиви кадри на Велико Търново от въздуха на DanubeTV.

За зебрите и хората

Не,не… Няма да ви занимавам с популацията на животинския подвид раирани кончета! Макар, че сигурно би било по-интересно! Но времето и мястото са подходящи за насочване на вниманието към другите зебри – тези, които трябва да ни помагат да се придвижваме в „градската джунгла“.

Времето е „изборно“ , а мястото е Царевград Търнов. Сега всички раздават обещания с голямата кошница и харчат „дарени“ пари като за последно.  Но за предизборните кьорфишеци – в друга тема! Думата ми е за състоянието на пешеходните пътеки в центъра на Велико Търново  и то в началото на учебната година!

Започвам с една от най-натоварените  „зебри“ -тази между „Паметника на Васил Левски“ и бившия комплекс „Славяни“.  Маркировка и да търсиш, трудно ще намериш, но все пак има знак.

Това е може би най-възловата пътека. В смисъл – ако имаше пътека. Мястото е пред Съдебната палата.

И пред Студентския стол е така!  Но тук поне има оранжев, мигащ светофар с пресичащо човече!

А, ама той не мига! Мдааа, не работи! Оооо, те кабелите му са навити около металния стълб…

Източно от площад „Майка България“, само на стотина метра от Общината!

Близо до градска поликлиника, полицията и най-големия парк в града!

До читалище „Искра“, с изключителен трафик на коли и пешеходци!

Маркировка няма, но за сметка на това, знакът е скрит зад дървото! Ех, нация техническа!

Внимавайте, скъпи старостоличани, гости на града и вие многобройни румънски туристи! Възможно е дори с повдигане на ръка да сигнализирате, пак да не ви забележат – все пак  като няма  „зебра“  , може водачите да си мислят, че поздравявате някой кандидат-кмет!

Денят на Независимостта в няколко снимки

През последните години стана традиция Велико Търново да бъде център на тържествата за празника на Независима България.  Ето как за около час видях настроението в старопрестолния град.

На голям интерес се радваха паната, поставени пред Художествения факултет, показващи фотоси от честванията на празника през годините.

Празничното шествие бавно пълзеше от хълма Царевец към пл. Майка България.

В редиците се виждаха политици, кандидат-кметове, водачи на листи, кандидати за съветници, директори на културни и образователни институции, висши военни,  и разбира се митрополит Григорий.

Политиците усмихнато приветстваха своите „работодатели“ с кратки подвиквания „Честит празник“.

Кандидатът за кметския пост от управляващата партия нито за миг не се отдели от шефката на Парламента, макар че според протокола, вероятно  до нея би трябвало да върви настоящият  кмет.

Оказа се, че паркът около паметника „Майка България“ е готов с ремонта, ама не съвсем. От четирите входа, действаха само два и доста от гражданите гледаха през мрежите.

Търговията със знамена и балони беше в стихията си. „Ден – година храни“.

Малки, големи и още по-големи знамена, с герб, без герб…

А някой продаваше дори умален модел на лъвчето от входа на Царевец.

За други важеше максимата „Докато има балъци – ще има и тарикати“. Младежи с ранички на гърба предлагаха от ония картички – дето са уж благотворителни. Как има хора, които още им се връзват?

Пак традиционно за празничното настроение се грижеше Илия Луков.

Не се чудете – чувал върху пътен знак! За да покаже благородство в края на мандата си, кметът разреши ЦЯЛ ден да се ползват сините зони – безплатно. През другото време – смъкването на кожи продължава! 

Шахматен турнир за купата на в-к „Янтра днес“

При голям интерес и с участието на състезатели от Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Дряново, Плевен, Разград, Русе, София, Трявна и Червен бряг премина традиционния вече турнир на вестник „Янтра днес“ посветен на деня на детето. Общо 52-ма участници си оспорваха купите и медалите като тази година имаше и допълнителни атрактивни награди.

Ето и победителите по групи:

Общо класиране:

1. Емил Стефанов (Етър-В.Търново)    – 6,5 т.

2. Давид Цветанов (Плевен 21)                 – 6т.

3. Цветан Стоянов (Бургас 64)                 -5,5т.

Класиране до 12 години:

1. Емил Стефанов (Етър-В.Търново)     – 6,5т.

2. Христо Василев (Абритус-Разград)   – 5,5т.

3. Момчил Банев (Плевен 21)                    – 5т.

Класиране до 10 години :

1. Давид Цветанов (Плевен 21)            – 6т.

2. Радостин Нейков (Пристис-Русе)   – 4,5т.

3. Никола Ненков (Плевен 21)              – 4т.

Класиране до 8 години:

1. Цветан Стоянов (Бургас 64)          – 5,5т.

2. Ивайло Генов (Каиса-Варна)        – 5,5т.

3. Георги Бинев (ШК-Варна)              – 3т.

Награда за най- малък състезател си заслужи Иво Недев (Етър).

Отличени за красива игра бяха шахматистките  Магдалена Тодорова( Бургас 64) и Габриела Илиева( Плевен 21).

Приз за най-борбен състезател получи Стефан Тодоров(Етър).

Стефан Тодоров (Етър-В.Търново)

За най-добре представило се момиче награда получи Гергана Димитрова(Плевен 21).

За най-добър местен шахматист бяха раздадени цели три награди – Димитър Христов, Мария Калбанова и Дамян Калбанов.

Награда – изненада  получи  Никол Младенова(Варна), за това ,че номерът на нейното класиране съвпадна с предварително записаното число, запечатано в плик  от състезателя открил турнира .

Символичните домакини от ШК“Етър“ – Велико Търново и организаторите от в-к „Янтра днес“, Гранд-хотел „Янтра“, пивоварна „Болярка-ВТ“ АД , търговска  верига „Сико“  и  Агенция за недвижими имоти „Century Homes“ показаха перфектна организация и елитно ниво на турнирната надпревара.

Честит празник, боляри!

На 22 март е празникът на гр. Велико Търново! С пожелания за по-добро бъдеще и весело настроение „ЧЕСТИТ ПРАЗНИК“!

Старата столица

Снимки от Велико Търново

Картини от една разходка

На по-малко от 20км. от Велико Търново се намира малкото предбалканско село Ветринци. Обичам да ходя там и всеки свободен уикенд бързам да се потопя в спокойствието и красотата на природата. Щом се отклони от главната артерия София-Варна и поеме по двата километра път към селото, уважаемият гост ще се натъкне на необичайните табели, обозначаващи входа и естествено – изхода. И не защото са с някакви причудливи форми или проект за дизайн на новото десетилетие, а заради малък граматически спор или недомислица. На едната табела е изписано „Ветринци“, а на другата-„Ветренци“. Логически и двете са верни, макар да е ветровито само в горната махала. Долната обаче е скътана в ниското, покрай коритото на р.Янтра.На брега на реката има дори малък плаж, доста посещаван през горещите летни дни. Водата става топла и приятна за къпане.

Целта на кратката ми разходка е някой от близките хълмове. На излизане от долната махала в посока към гората, се чувствам като пред крепостни стени. Някой е  зазидал  част от подхода към реката с плътен двуметров дувар в Арбанашки стил. Интересно хрумване и  за мен непонятно – ограда между черен път и склон към брега.  Вероятно си е заградил парченце от Янтра.  Хм…  Мислех , че реките са богатство за всички!

След по-малко от половин час вече знаех къде искам да се покача. Харесах си една скала на върха на един от хълмовете. Изглеждаше странно – като разцепена с гигантски меч по цялата си височина. Отдалече изглеждаше лесно. Когато се изкачих в подножието на скалата малко се усъмних в способностите си – не съм спортувал катерене, нито пък имах екипировка за това. За щастие открих по-лесен и безопасен маршрут към върха.

Определено си заслужаваше усилията. Гледката е… да кажем зашеметяваща. От едната страна е проломът на Янтра, с надвисналите скали и вековните широколистни гори. Легендите донасят, че някъде в тези земи е скрито прословутото съкровище на Вълчан войвода. Казват, че е под скала, в пещера и който се осмели да го търси – не се връща.

От другата страна  е пак реката, но в спокойното си течение, заобиколено от малки геометрични парцели с градини, бустани и вилни зони. Някъде в далечината белеят заснежените върхове на билото на Балкана.

Малко преди да си тръгна снимам и стария мост. Не знам кой го е строил, но по всичко личи, че ще да е от школата на Майстор Колю Фичето.

Ето как изглежда тишината 🙂

Магнолии в центъра на Търново

В самия център на Велико Търново има няколко магнолии – някои оформени като храст , а други са си огромни дървета. . Особената атрактивност при този вид растения е , че цъфтят много рано през пролетта, обсипват се целите в прекрасни бели, жълти, розови, червени цветове  и едва след като прецъфтят развиват листа.

Разбира се , най-популярна в града е розовата, широкоразперена магнолия пред пощата. И макар традицията на българската мартеница да е  окичване на плодно дръвче, а магнолията не е такова, то няма спор , че именно тази розова красавица ежегодно печели „конкурса“ за най-окичено храстче-дръвче.

Бялата магнолия е в парка „Майка България“.

Трабант фест в подножието на Царевец

Повече от 35 собственици на известното немско возило се включиха в първия „Трабант фест“ – 2010 в гр. Велико Търново . Автомобилното шоу е част от програмата за празника на града 22 март.

Откриването на феста беше с дефиле на колите по централната улица на старата столица, а крайната дестинация – площада в подножието на хълма Царевец непосредствено до Хуманитарна гимназия.

Интересът определено беше голям. Освен многобройната публика , снимаща се гордо до соц-возилата , се забелязваха и няколко ТВ екипа и фотографи.

Срам, господа съветници!

Срам, господа общински съветници и господин Кмете!

Заврете се в политическите си дупки, коментирайте с партийните си дружки колко сте били прави в тезата си и не се показвайте оттам поне до идването на отпускарския сезон, когато хората и без друго няма да ги е грижа за вас. Свикнали сме за последните двайсетина години на какви ли не политически простотии и измишльотини, на всякакви схеми и пазарлъци, но оказа се , че има още от богатия ви репертоар.

За първи път Велико Търново няма да има почетен гражданин. И защо? Щото не можем да се спазарим! Скандали, препирни ,гонене  на съветници от заседания , пазарлъци , партийни поръчения… А случайно да сте чували за съвест? А за морал( не оня на Царя – истински морал), за чест , достойнство , личност ? Не можахте ли поне веднъж да мислите като личности ? Защо разваляте празника на търновци ? С какво са го заслужили ? А как се чувстват сега номинираните ? Това е нелепо, грозно и смърди на вкиснато ! А уж всичките се борите за „благото и просперитета“ на нашия град. Не става така господа! Не става !

Малко е да кажа , че съм бесен , но мога да ви дам едно предложение  – повече не номинирайте политически фигури, протежета, кметове , областни управители и т.н.  Така само ни разваляте празника! А на вас господа общински съветници ви желая зачервени от срам  бузки на Тържествената сесия ! Хм… то пък какво ли ще и бъде тържественото…